Александър Йорданов: Преди 33 години беше подпален партийният офис на БСП в София
ЛЯТНА ЧИТАЛНЯ: ПОЖАРЪТ
Вечерта на 26 август 1990 година бе запален партийният офис на Българска социалистическа партия в София – през днешния ден постройка на Народното събрание. Тогава от парламентарната естрада зададох два въпроса:
Кои са сценаристите, режисьорите и изпълнителите на злокобния театър? Кого употребява той.
Официален отговор и до през днешния ден няма. Но аз имам отговор и на двата въпроса.
Подпалването на партийния дом на Българска социалистическа партия се случи в интервал, когато новоизлюпените социалисти организираха всеобща акция против Съюз на демократичните сили, сходна на акцията в наши дни против ГЕРБ/СДС. Необходим им бе ослепителен образец, с цел да потвърдят главното обръщение на акцията си, а точно, че ние сме " сини фашисти ". Изключение правеха само за тези, които министър председателят Андрей Луканов наричаше " радостно рационални сили " и които бяха подготвени да поддържат Българска социалистическа партия, т.е. лица сходни с днешните водачи на " Демократична България ", да вземем за пример, които също поддържаха Българска социалистическа партия, с цел да се върне тази партия съсипник на България на власт през предходната година.
Социалистите и техният правилен отряд от чиновници и сътрудници на Държавна сигурност, бяха фалшифицирали изборите за 7-то Велико национално заседание и по този начин ги бяха " спечелили ". И имаха болшинство в него.
От парламентарната естрада цитирах една " Справка на Висшия съвет на Българска социалистическа партия ", в която се говореше, че „ партията е изгубила самодейността ” в „ битката си ” против Съюз на демократичните сили. Нещо повече. Обвиняваше се държавното управление на Андрей Луканов, че „ пасува пред лицето на надигащата се фашистка заплаха ”. По същия метод през днешния ден още веднъж приказват от Българска социалистическа партия, а дружно с тях и от " Възраждане " и " Левицата ".
От подпалването на Партийния дом изминаха 33 години. Смениха се доста държавни управления, парламенти и президенти. Но отговор от формалните институции за подпалването няма. Затова и остава настоящо изразеното още тогава от мен разбиране, че тази провокация бе осъществена от самото висше управление на Българска социалистическа партия и изпълнена от функционери на Държавна сигурност. Дали в мероприятието е взел участие таткото на издигнатия от ПП-ДБ претендент за кмет на София незнам.
През цялото време бях на площада пред горящия " Партиен дом ". Още в първите една-две минути на пожара се видяха лица по горните етажи на " затворената " постройка. Самото подпалване стартира от горната страна, а не изпод. Отвътре, а не извън. Електричеството бе спряно и надали външен за тази голяма постройка човек би се ориентирал по този начин бързо в нея, с цел да стигне до последния й етаж и покрива. Милицията никаква я нямаше първоначално. Сякаш бе получила заповед да не се вясва на площада. Нямаше ги, а откакто се появиха дълго се туткаха и пожарникарите. Всичко ми говореше, че пожарът не е импровизиран, а авансово проведен от самите жители на постройката. Организиран е по този начин, че да се хвърли виновността за него на политическите им съперници – " сините фашисти ", демократите.
Гражданите дни наред стачкуваха пред " Партийния дом " с гледище да бъде свалена голямата алена петолъчка от неговия покрив - знак на руската и комунистическата окупация на България. Днес тя се намира в Музея на социалистическото изкуство. Ние, младите тогава, искахме комунизмът да бъде пренебрегнат на бунището на историята. Не искахме Българска социалистическа партия да ръководи. Но не знаехме, че против себе си имаме изпечени мошеници, врели и кипели в антидържавни и антибългарски заприказва партийни функционери. Огромната архивна документи намираща се в постройката и сигурно доказваща незаконни управнически решения през близо половин век, е трябвало " законно " да изчезне. И тя изчезна. А какъв по-добър метод това да стане, с изключение на посредством реплика, че е изгоряла в пожар. Затова и на Българска социалистическа партия този пожар бе нужен. За да изпепелят биографията си. Да се показват за нова и изменена партия - една въдица на която в наши дни се хванаха доста от така наречен дабъли и промянаджии. Има пожар – няма документи, няма писмено онагледено незаконно минало.
Пожарът имаше и още една цел: да стегне разхлабените партийни редици пред " заплахата " от " сините фашисти ". Защото през 1990 година бе почнало всеобщо мятане на червени партийни книжки и алената партия се топеше като пролетен сняг.
Но ще кажете, минало и отпътувало. Не е по този начин. Защото би трябвало да се знае и помни, че неуспехите на българския преход към народна власт се дължат на това, че самата народна власт имаше своите съперници още когато правеше първите си стъпки. Да се знае и помни, че тогава Българска социалистическа партия бяха съперници на нашия европейски път, съперници на превръщането ни в естествена страна. Те бълнуваха тогава за някакъв смахнат " либерален социализъм ". И още нещо. Тази партия постоянно е била прокремълска. Без значение кой е владетелят на Кремъл. В този смисъл антибългаризмът е другото име на българската социалистическа теория. И провокацията, която през август 1990 година социалистите проведоха с подпалването на личния си партиен офис потвърждава, какъв брой надалеч те могат да стигнат в своите злокобни антибългарски планове. Затова и бе позорно коалирането с тях, което реализира партията Национална движение „Симеон Втори", а след нея Политическа партия, Демократична България и Има Такъв Народ. Защото партийни функционери, които могат да подпалят личният си дом като нищо могат да изгорят и България. И те постоянно, когато са се докопвали до властта - с или без политически патерици като " промяняджиите ", са подпалвали пожари в България. Затова и съм от Съюз на демократичните сили към този момент 34 години. Защото единствено ние, сините и нашите съдружници от ГЕРБ, не сме били в коалиция с Българска социалистическа партия. Което значи единствено едно: ние сме европейската десница на България. В Брюксел това е добре известно. А това, че има нашенци, които не го схващат единствено потвърждава, че за демокрацията не би трябвало да има почивен ден.
Вечерта на 26 август 1990 година бе запален партийният офис на Българска социалистическа партия в София – през днешния ден постройка на Народното събрание. Тогава от парламентарната естрада зададох два въпроса:
Кои са сценаристите, режисьорите и изпълнителите на злокобния театър? Кого употребява той.
Официален отговор и до през днешния ден няма. Но аз имам отговор и на двата въпроса.
Подпалването на партийния дом на Българска социалистическа партия се случи в интервал, когато новоизлюпените социалисти организираха всеобща акция против Съюз на демократичните сили, сходна на акцията в наши дни против ГЕРБ/СДС. Необходим им бе ослепителен образец, с цел да потвърдят главното обръщение на акцията си, а точно, че ние сме " сини фашисти ". Изключение правеха само за тези, които министър председателят Андрей Луканов наричаше " радостно рационални сили " и които бяха подготвени да поддържат Българска социалистическа партия, т.е. лица сходни с днешните водачи на " Демократична България ", да вземем за пример, които също поддържаха Българска социалистическа партия, с цел да се върне тази партия съсипник на България на власт през предходната година.
Социалистите и техният правилен отряд от чиновници и сътрудници на Държавна сигурност, бяха фалшифицирали изборите за 7-то Велико национално заседание и по този начин ги бяха " спечелили ". И имаха болшинство в него.
От парламентарната естрада цитирах една " Справка на Висшия съвет на Българска социалистическа партия ", в която се говореше, че „ партията е изгубила самодейността ” в „ битката си ” против Съюз на демократичните сили. Нещо повече. Обвиняваше се държавното управление на Андрей Луканов, че „ пасува пред лицето на надигащата се фашистка заплаха ”. По същия метод през днешния ден още веднъж приказват от Българска социалистическа партия, а дружно с тях и от " Възраждане " и " Левицата ".
От подпалването на Партийния дом изминаха 33 години. Смениха се доста държавни управления, парламенти и президенти. Но отговор от формалните институции за подпалването няма. Затова и остава настоящо изразеното още тогава от мен разбиране, че тази провокация бе осъществена от самото висше управление на Българска социалистическа партия и изпълнена от функционери на Държавна сигурност. Дали в мероприятието е взел участие таткото на издигнатия от ПП-ДБ претендент за кмет на София незнам.
През цялото време бях на площада пред горящия " Партиен дом ". Още в първите една-две минути на пожара се видяха лица по горните етажи на " затворената " постройка. Самото подпалване стартира от горната страна, а не изпод. Отвътре, а не извън. Електричеството бе спряно и надали външен за тази голяма постройка човек би се ориентирал по този начин бързо в нея, с цел да стигне до последния й етаж и покрива. Милицията никаква я нямаше първоначално. Сякаш бе получила заповед да не се вясва на площада. Нямаше ги, а откакто се появиха дълго се туткаха и пожарникарите. Всичко ми говореше, че пожарът не е импровизиран, а авансово проведен от самите жители на постройката. Организиран е по този начин, че да се хвърли виновността за него на политическите им съперници – " сините фашисти ", демократите.
Гражданите дни наред стачкуваха пред " Партийния дом " с гледище да бъде свалена голямата алена петолъчка от неговия покрив - знак на руската и комунистическата окупация на България. Днес тя се намира в Музея на социалистическото изкуство. Ние, младите тогава, искахме комунизмът да бъде пренебрегнат на бунището на историята. Не искахме Българска социалистическа партия да ръководи. Но не знаехме, че против себе си имаме изпечени мошеници, врели и кипели в антидържавни и антибългарски заприказва партийни функционери. Огромната архивна документи намираща се в постройката и сигурно доказваща незаконни управнически решения през близо половин век, е трябвало " законно " да изчезне. И тя изчезна. А какъв по-добър метод това да стане, с изключение на посредством реплика, че е изгоряла в пожар. Затова и на Българска социалистическа партия този пожар бе нужен. За да изпепелят биографията си. Да се показват за нова и изменена партия - една въдица на която в наши дни се хванаха доста от така наречен дабъли и промянаджии. Има пожар – няма документи, няма писмено онагледено незаконно минало.
Пожарът имаше и още една цел: да стегне разхлабените партийни редици пред " заплахата " от " сините фашисти ". Защото през 1990 година бе почнало всеобщо мятане на червени партийни книжки и алената партия се топеше като пролетен сняг.
Но ще кажете, минало и отпътувало. Не е по този начин. Защото би трябвало да се знае и помни, че неуспехите на българския преход към народна власт се дължат на това, че самата народна власт имаше своите съперници още когато правеше първите си стъпки. Да се знае и помни, че тогава Българска социалистическа партия бяха съперници на нашия европейски път, съперници на превръщането ни в естествена страна. Те бълнуваха тогава за някакъв смахнат " либерален социализъм ". И още нещо. Тази партия постоянно е била прокремълска. Без значение кой е владетелят на Кремъл. В този смисъл антибългаризмът е другото име на българската социалистическа теория. И провокацията, която през август 1990 година социалистите проведоха с подпалването на личния си партиен офис потвърждава, какъв брой надалеч те могат да стигнат в своите злокобни антибългарски планове. Затова и бе позорно коалирането с тях, което реализира партията Национална движение „Симеон Втори", а след нея Политическа партия, Демократична България и Има Такъв Народ. Защото партийни функционери, които могат да подпалят личният си дом като нищо могат да изгорят и България. И те постоянно, когато са се докопвали до властта - с или без политически патерици като " промяняджиите ", са подпалвали пожари в България. Затова и съм от Съюз на демократичните сили към този момент 34 години. Защото единствено ние, сините и нашите съдружници от ГЕРБ, не сме били в коалиция с Българска социалистическа партия. Което значи единствено едно: ние сме европейската десница на България. В Брюксел това е добре известно. А това, че има нашенци, които не го схващат единствено потвърждава, че за демокрацията не би трябвало да има почивен ден.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ